Жените не искат деконструиран мъж!
Автор: Ноеми Алиуа, “Фигаро ”
Довчера това изказване не би си коствало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, само че ето, че през днешния ден то се счита за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да провокира потоци от обиди. Това изказване, което доскоро беше безименна простащина, стана революционно, незаконен акт по отношение на господстващата мисъл. Риск да бъдеш пропъден от шепа нападателни активистки, които считат, че болшинството дами са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стандарти, от които считат, че са се отърсили.
Следвайте " Гласове " в
Трябва църквата да се върне в центъра на селото, да се приеме всеобщото мнение, точката върху “i ”. Да се изрекат още веднъж очевидните неща, да се напомни действителността, да се върнем към основите, които интелектуалният тероризъм се пробва с всички сили да прикрие. Небето е синьо през лятото, Земята е кръгла и множеството дами не желаят “деконструирания ” мъж, който френската зелена депутатка Сандрин Русо се радва, че има в живота си (и който желае да трансформира в модел за другите). Този неустановен образец, който си показват талантлив с пенис, само че лишен от мъжки качества, безпристрастен и даже феминизиран, алегорично скопен. Повечето дами не фантазират за този мъж, на който биха могли да заемат полата си или който лее реки от сълзи пред сантиментален филм, който се гримира заран и чака да го поканят на вечеря. Те не мечтаят за това създание, за което ни проглушават ушите всеки Божи ден, андрогинен с гащеризон и тротинетка, “поемащ своя дял женственост ” в щастлив ексхибиционизъм.
Напразно го аплодира един избран хайлайф, превъзбуден от концепцията да унищожи границите сред половете, тъй като на процедура той не притегля доста хора. Напразно стилните списания изпадат в унес от голия тил на Тимъти Шаламе на филмовия фестивал във Венеция, или приветстват новия дантелен мъжки слип от сбирката “Том Форд ” пролет-лято 2023 година, знак на възшествието на “друга формулировка за мъжествеността ”, тези атрибути нямат никакъв късмет да попаднат в листата с подаръците за Ханука за елементарните смъртни. За тяхно огромно комплициране, законът за всеобщото привличане остава непокорен на тази хомогенизация на джендърите и половете. В подмяна на това, всяка година американското сп. “Пийпъл ” прави ранглиста на най-сексапилните мъже на планетата: през 2012 година това беше артистът Пол Ръд, който наследи Майкъл Б. Джордан, Джордж Клуни, Брад Пит или Идрис Елба. Безкрайно известни измежду женската аудитория аполоновци, които се усещат добре в кожата си, нито “деконструирани ”, нито чувствителни към “джендър флуидността ”. Освен в случай че спектакълът на Елба на токчета или Клуни с изкуствени мигли ми е убягнал, в който случай би било вярно да го отбележа в мненията към обявата.
Факт е, че без значение от нападателната войнствена изразителност, множеството дами не престават да избират мощни и построени мъже, завладяващи и властни, да кажем даже закрилящи, защото не се опасяваме от думите, в които те не възприемат инстинктивно евентуален изнасилвач или съперническа другост, което оправдава оповестяване на война. Мнозинството дами знаят, че разликата сред половете не е заплаха, а заричане за премеждие, че не е трамплин към неравноправие, а късмет за среща. Да отидем по-далеч: за множеството дами тъкмо тази разлика е вълнуваща, ерогенна, екзалтираща, сходно на електромагнитните взаимоотношения, които карат два противоположни заряда мощно да се притеглят. Мнозинството дами прелестно знаят, че измежду представителите на другия пол има изнасилвачи, манипулатори, мачовци, перверзници, само че също по този начин нежни, великодушни, приятни мъже и че няма никакво опрощение да желаеме да убием всички тях, или да ги феминизираме, което е същото (какво значи да феминизираш един мъж, в случай че не да подготвиш терена, с цел да програмираш изгубването му?).
Довчера това изказване не би си коствало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, само че ето, че през днешния ден то се счита за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да провокира потоци от обиди. Това изказване, което доскоро беше безименна простащина, стана революционно, незаконен акт по отношение на господстващата мисъл. Риск да бъдеш пропъден от шепа нападателни активистки, които считат, че болшинството дами са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стандарти, от които считат, че са се отърсили. Че ние даже не можем да разберем, че желаем това, което обществото ни е научило да желаем, в резюме, ние желаем злото, до момента в който те считат от висотата на безкрайното си пренебрежение, че са освободени от всякаква идеология. Водени от гигантско състрадание, те си слагат за цел да поправят тези клетници (тоест нас), да ги превъзпитат, до момента в който схванат какво би трябвало да желаят и обичат. Мнозинството дами не утвърждават деконструирания мъж? Значи би трябвало “да се промени манталитета ”, да се превъзпита девиантното им предпочитание, да се прекършат тези първоначални желания под предлог, че ги слагат на място. Да трансфорат “деконструирания мъж ” на Сандрин Русо в полов звяр, за който всички дами мечтаят, да го трансфорат в повсеместен знак и да го наложат на инат на всичко. Донякъде като тези недостойни родители, които принудително набутват лъжицата с черен дроб от тресчица в устата на детето, което не я желае, въобразявайки си, че по този начин дребният непрокопсаник ще се научи да го цени, до момента в който то най-често най-после се изплюва в лицето им.
Новите инквизиторки мечтаят за преустрояване на въображението и, с цел да създадат това, основават нови трикове, нови думи, нови изрази. Например, употребявайки разширено определение за “токсична неустрашимост ” или “доброжелателен сексизъм ”. Първото цели да осъди дълбоката природа на съществото с пенис, като го криминилизира, т.е. като отхвърли неговата непорочност, с цел да построи този изкуствено “деконструиран ” образец, идеологически и химически “чист ”, съгласуван със считаната за безукорна, лоботомизирана, безпределно обусловена ценностна система. Второто цели да отхвърли всичко, което съставлява асиметрия на отношението на съзблазняване, което разтопява дамите: галантността, инстиктът за протекция, завоевателният дух. Проектът има за цел да опитоми тълпите, да накара мъжете да се усещат отговорни за това, което са, дамите за това, което желаят, заявявайки и на двете страни, че единствено възпроизвеждат заучените обществени правила, с цел да разгласи, в последна сметка, срещата им за остаряла. Да трансформира другия в сходен, идентичен, за всеки и за всяка, и по този начин радостно да подпише края на човечеството. Уви, инквизиторките са не запомнили главния урок на тоталитаризмите: точно търсенето на несъразмерна непорочност е в основата на токсичността на тези режими.
Това е повода, заради която писателят Пиер Кормари употребява доста уместния термин “ексцизорки ”, с цел да квалифицира тези инквизиторки, базирайки се на тези кастраторки в обичайните общества, които изрязват с парче стъкло клитора на млади жени, с цел да им попречат да изпитат наслаждение и да се любуват. Способ, целящ да овладее по-добре тези млади дами, да ги подчини на желанието на другите, да ги трансформира в чисти обекти, на които личните им стремежи няма да предизвикват неприятности. В името на химерна равноправност от половата дуалност, западните “ексцизорки ” имат за цел вменяването на виновност на плътта, премахването на половете, ликвидирането на желанието и удоволствието, насладата и любовта, анархистки по природа, те постоянно позволяват някаква част асиметрия и накърнимост, даже безпорядък.
Постомодерността желае да постави завършек на сексуалността и любовта, упрекнати за всички несгоди на света, авансово изгубен Прометеев план, защото тези желания са вписани в нашите гени, дефинират нашето ДНК на човечество, детерминирано от “волята за живот на типа ”, по думите на Артур Шопенхауер.
Превод от френски: Галя Дачкова
05 Дек 2022156004 Дек 2022247804 Дек 2022196703 Дек 2022456102 Дек 2022536730 Ное 20223534КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 202228719 Ное 2022111605 Дек 202231624 Sep 20223172
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Довчера това изказване не би си коствало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, само че ето, че през днешния ден то се счита за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да провокира потоци от обиди. Това изказване, което доскоро беше безименна простащина, стана революционно, незаконен акт по отношение на господстващата мисъл. Риск да бъдеш пропъден от шепа нападателни активистки, които считат, че болшинството дами са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стандарти, от които считат, че са се отърсили.
Следвайте " Гласове " в
Трябва църквата да се върне в центъра на селото, да се приеме всеобщото мнение, точката върху “i ”. Да се изрекат още веднъж очевидните неща, да се напомни действителността, да се върнем към основите, които интелектуалният тероризъм се пробва с всички сили да прикрие. Небето е синьо през лятото, Земята е кръгла и множеството дами не желаят “деконструирания ” мъж, който френската зелена депутатка Сандрин Русо се радва, че има в живота си (и който желае да трансформира в модел за другите). Този неустановен образец, който си показват талантлив с пенис, само че лишен от мъжки качества, безпристрастен и даже феминизиран, алегорично скопен. Повечето дами не фантазират за този мъж, на който биха могли да заемат полата си или който лее реки от сълзи пред сантиментален филм, който се гримира заран и чака да го поканят на вечеря. Те не мечтаят за това създание, за което ни проглушават ушите всеки Божи ден, андрогинен с гащеризон и тротинетка, “поемащ своя дял женственост ” в щастлив ексхибиционизъм.
Напразно го аплодира един избран хайлайф, превъзбуден от концепцията да унищожи границите сред половете, тъй като на процедура той не притегля доста хора. Напразно стилните списания изпадат в унес от голия тил на Тимъти Шаламе на филмовия фестивал във Венеция, или приветстват новия дантелен мъжки слип от сбирката “Том Форд ” пролет-лято 2023 година, знак на възшествието на “друга формулировка за мъжествеността ”, тези атрибути нямат никакъв късмет да попаднат в листата с подаръците за Ханука за елементарните смъртни. За тяхно огромно комплициране, законът за всеобщото привличане остава непокорен на тази хомогенизация на джендърите и половете. В подмяна на това, всяка година американското сп. “Пийпъл ” прави ранглиста на най-сексапилните мъже на планетата: през 2012 година това беше артистът Пол Ръд, който наследи Майкъл Б. Джордан, Джордж Клуни, Брад Пит или Идрис Елба. Безкрайно известни измежду женската аудитория аполоновци, които се усещат добре в кожата си, нито “деконструирани ”, нито чувствителни към “джендър флуидността ”. Освен в случай че спектакълът на Елба на токчета или Клуни с изкуствени мигли ми е убягнал, в който случай би било вярно да го отбележа в мненията към обявата.
Факт е, че без значение от нападателната войнствена изразителност, множеството дами не престават да избират мощни и построени мъже, завладяващи и властни, да кажем даже закрилящи, защото не се опасяваме от думите, в които те не възприемат инстинктивно евентуален изнасилвач или съперническа другост, което оправдава оповестяване на война. Мнозинството дами знаят, че разликата сред половете не е заплаха, а заричане за премеждие, че не е трамплин към неравноправие, а късмет за среща. Да отидем по-далеч: за множеството дами тъкмо тази разлика е вълнуваща, ерогенна, екзалтираща, сходно на електромагнитните взаимоотношения, които карат два противоположни заряда мощно да се притеглят. Мнозинството дами прелестно знаят, че измежду представителите на другия пол има изнасилвачи, манипулатори, мачовци, перверзници, само че също по този начин нежни, великодушни, приятни мъже и че няма никакво опрощение да желаеме да убием всички тях, или да ги феминизираме, което е същото (какво значи да феминизираш един мъж, в случай че не да подготвиш терена, с цел да програмираш изгубването му?).
Довчера това изказване не би си коствало да надраскаш няколко реда на електронната хартия, само че ето, че през днешния ден то се счита за ретроградно, остаряло, унизително и има всички шансове да провокира потоци от обиди. Това изказване, което доскоро беше безименна простащина, стана революционно, незаконен акт по отношение на господстващата мисъл. Риск да бъдеш пропъден от шепа нападателни активистки, които считат, че болшинството дами са индоктринирани, жертви на промиване на мозъка и полови стандарти, от които считат, че са се отърсили. Че ние даже не можем да разберем, че желаем това, което обществото ни е научило да желаем, в резюме, ние желаем злото, до момента в който те считат от висотата на безкрайното си пренебрежение, че са освободени от всякаква идеология. Водени от гигантско състрадание, те си слагат за цел да поправят тези клетници (тоест нас), да ги превъзпитат, до момента в който схванат какво би трябвало да желаят и обичат. Мнозинството дами не утвърждават деконструирания мъж? Значи би трябвало “да се промени манталитета ”, да се превъзпита девиантното им предпочитание, да се прекършат тези първоначални желания под предлог, че ги слагат на място. Да трансфорат “деконструирания мъж ” на Сандрин Русо в полов звяр, за който всички дами мечтаят, да го трансфорат в повсеместен знак и да го наложат на инат на всичко. Донякъде като тези недостойни родители, които принудително набутват лъжицата с черен дроб от тресчица в устата на детето, което не я желае, въобразявайки си, че по този начин дребният непрокопсаник ще се научи да го цени, до момента в който то най-често най-после се изплюва в лицето им.
Новите инквизиторки мечтаят за преустрояване на въображението и, с цел да създадат това, основават нови трикове, нови думи, нови изрази. Например, употребявайки разширено определение за “токсична неустрашимост ” или “доброжелателен сексизъм ”. Първото цели да осъди дълбоката природа на съществото с пенис, като го криминилизира, т.е. като отхвърли неговата непорочност, с цел да построи този изкуствено “деконструиран ” образец, идеологически и химически “чист ”, съгласуван със считаната за безукорна, лоботомизирана, безпределно обусловена ценностна система. Второто цели да отхвърли всичко, което съставлява асиметрия на отношението на съзблазняване, което разтопява дамите: галантността, инстиктът за протекция, завоевателният дух. Проектът има за цел да опитоми тълпите, да накара мъжете да се усещат отговорни за това, което са, дамите за това, което желаят, заявявайки и на двете страни, че единствено възпроизвеждат заучените обществени правила, с цел да разгласи, в последна сметка, срещата им за остаряла. Да трансформира другия в сходен, идентичен, за всеки и за всяка, и по този начин радостно да подпише края на човечеството. Уви, инквизиторките са не запомнили главния урок на тоталитаризмите: точно търсенето на несъразмерна непорочност е в основата на токсичността на тези режими.
Това е повода, заради която писателят Пиер Кормари употребява доста уместния термин “ексцизорки ”, с цел да квалифицира тези инквизиторки, базирайки се на тези кастраторки в обичайните общества, които изрязват с парче стъкло клитора на млади жени, с цел да им попречат да изпитат наслаждение и да се любуват. Способ, целящ да овладее по-добре тези млади дами, да ги подчини на желанието на другите, да ги трансформира в чисти обекти, на които личните им стремежи няма да предизвикват неприятности. В името на химерна равноправност от половата дуалност, западните “ексцизорки ” имат за цел вменяването на виновност на плътта, премахването на половете, ликвидирането на желанието и удоволствието, насладата и любовта, анархистки по природа, те постоянно позволяват някаква част асиметрия и накърнимост, даже безпорядък.
Постомодерността желае да постави завършек на сексуалността и любовта, упрекнати за всички несгоди на света, авансово изгубен Прометеев план, защото тези желания са вписани в нашите гени, дефинират нашето ДНК на човечество, детерминирано от “волята за живот на типа ”, по думите на Артур Шопенхауер.
Превод от френски: Галя Дачкова
05 Дек 2022156004 Дек 2022247804 Дек 2022196703 Дек 2022456102 Дек 2022536730 Ное 20223534КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Дек 202228719 Ное 2022111605 Дек 202231624 Sep 20223172
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ